Практики
Амулети, талисмани и уроки по българските обичаи
Амулетът е предмет, за който се вярва, че отблъсква зли влияния. Талисманът е близък до него: носи се за закрила и за късмет, а на практика двете думи се смесват. У нас най-познати са мартеницата, червеният конец и синьото око, а урокът в обичая е лош поглед, който „се маха“ с думи и с жест. Тук е написано какво се знае за всяко от тях и откъде идва.
Това е традиция и не е медицински съвет.
В тази статия9 части
Какво са уроките
Урочасване значи лош поглед: суеверие, че погледът на някои хора, пълен със завист, ревност или злонамереност, носи неуспех и неволи на този, към когото е насочен. Вярата е широка. В проучване на Pew Research Center, проведено в България през 2015 г. (докладът е от 2017 г.), 55 % от анкетираните възрастни казват, че вярват в „лошото око“, тоест че някои хора могат да хвърлят клетви или магии, които носят беда.
Амулетът е предмет, който се носи или закача срещу такъв поглед. Повечето от описаните по-долу са прости и домашни: конец, мънисто, скилидка.
Мартеница
Най-известният български амулет е мартеницата. Тя е от два усукани конеца, бял и червен, и се връзва на 1 март. Според обичая най-възрастната жена в семейството връзва мартеница на ръцете на децата, а мартеници се подаряват и между роднини и приятели. Червеното се тълкува като кръв и живот, бялото като чистота.
Носи се до първия щъркел или първото цъфнало дърво. После се закача на цъфнало дърво или се слага под камък. Затова през март у нас има окичени с мартеници дървета.
Народната вяра дава на мартеницата защитна роля срещу уроки. В Шоплука и Санданско вместо белия конец се вплита син, също срещу уроки. Практиката с 1 март е вписана в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство. Номинацията е общо на България, Северна Македония, Молдова и Румъния, така че мартеницата не е само българска.
Често се разказва, че мартеницата идва от хан Аспарух. Доказан произход няма.
Червен конец
Червеният конец е същата идея в най-простия ѝ вид. Радио БНР описва в материал за обредите при раждане, че на новороденото и на майката са връзвали червен конец или мартеница на китките, за да ги пази от зло. Практиката се пази и днес.
Правилата, които се повтарят из сайтове и магазини (кой връзва, коя ръка, в кой ден), не ги намираме в етнографските описания, до които стигнахме. Затова не даваме правила за това: свържи го с човек, на когото вярваш, и толкова.
Синьо око и синьо мънисто
Синьото око, наричано още назар или синьо мънисто, е стъклен амулет със сини и бели кръгове. Най-често се свързва с Турция, но е общ за Балканите и Западна Азия: в списъците на Уикипедия за това поверие България стои до Северна Македония, Босна и Херцеговина и Гърция. Българската Уикипедия го описва като „амулет срещу уроки, характерен за Турция и региона“.
Синият цвят има и своя български връзка: в Шоплука и Санданско, както е написано по-горе, синият конец в мартеницата е срещу уроки. Кой и къде го закача, етнографските описания, до които стигнахме, не казват. Затова не даваме правила.
Скилидка чесън
Българската Уикипедия пише, че при много народи чесънът е „една от най-силните магически билки“. В българската народна култура се вярва, че пропъжда зли сили и предпазва от самодиви и змии. Не е ясно как точно е носен в отделните краища и затова не даваме правила и тук.
Други обичаи, които са описани
- Лъжици. Радио БНР разказва в материал за лъжицата в обредите (2014), че за „развалянето“ на лошо око са ползвали три, седем или девет лъжици, събрани от толкова къщи. Етнографът Димитър Маринов (1846–1940), първият директор на Етнографския музей в София, отбелязва, че лъжицата често присъства в заклинания и магии.
- Тамян на Бъдни вечер. Масата и къщата са се окаждали с тамян. Според БНР народът е смятал, че злото е най-силно в преходните времена, между Игнажден (20 декември) и началото на януари. В тези дни е имало и забрана да се говорят лоши думи.
- Хляб и сол. Българската Уикипедия го описва като славянски обичай за добре дошли гости: момиче в носия посреща с питка, гостът откъсва залък, потапя го в солницата и го яде. Като защита от уроки солта се споменава често, но етнографски източник за това не открихме, затова не го твърдим.
Как се „маха“ урок по обичая
Според българската Уикипедия баенето и леенето на куршум и восък са смятани за силни средства срещу уроки. И в двата случая работата е на човека, който знае словата, а не на предмета: думата и жестът правят „махането“. Радио БНР добавя лъжиците, събрани от три, седем или девет къщи.
Подробни „рецепти“ тук няма: не намираме проверен етнографски запис, който да ги дава точно.
Урокът в обичая е разказ за завист и лош поглед. Ако се чувстваш зле, телесно или душевно, първо говори с лекар.
Какво се повтаря из интернет, но не намираме в описанията
Някои „правила“ се четат навсякъде: на коя ръка се връзва конецът, по колко пъти се духа на мънистото, в кой ден се закача триъгълник над вратата. Откритите от нас примери са в сайтове и в статии без цитиран етнограф, музей или институт. Затова ги оставяме извън страницата.
Амулети
Въпроси
Какво е урочасване?
Урочасване е суеверие за лош поглед: смята се, че погледът на някои хора, пълен със завист, ревност или злонамереност, носи неуспех и неволи на този, към когото е насочен. Медицинска диагноза не е. Това е обичай и вяра.
С какво амулетът се различава от талисмана?
Амулетът е предмет, за който се вярва, че отблъсква зли влияния. Талисманът е близък до него и се носи за закрила и късмет. Двете думи често се смесват; в обичаите ни почти всичко е амулет.
Защо мартеницата се закача на дърво?
Според обичая мартеницата се носи до първия щъркел или първото цъфнало дърво. После се закача на цъфнало дърво или се слага под камък. Затова през март из България има окичени дървета.
На коя ръка се връзва червеният конец?
Етнографските описания, които успяхме да отворим, не посочват правило за ръка. Това, което се повтаря в интернет, не е записано обичай. В описаното при раждане конецът се връзва на китките на новороденото и на майката.
Пази ли синьото око?
В народната вяра да. Ние не обещаваме защита и не продаваме предмети: описваме какво се е носело и защо. Синьото око е общ амулет на Балканите и Западна Азия, а в България има и свой вариант: синият конец в мартеницата в Шоплука и Санданско.











