Справочник и архиви

Във „Феномен“ камерата присъства на срещите с посетители. Филмът позволява да се види как протича разговорът. Популярните списъци с предсказания по години изискват отделна проверка на всяко изказване.

Родена е на 27 юли 1945 г. в Перник. Баща ѝ умира рано, а тя попада в дома за сираци в Кочериново. В биографичните разкази за нея тежкото детство и преживяна по-късно травма предхождат появата на способностите, които хората ѝ приписват.

За по-пряк досег с описаните срещи започни с дневниците на Лозенски. Ако те интересува разказът на биографа, потърси книгите на Христо Нанев. Още през 2010 г. БНР го представя като автор на четири книги за Севрюкова.

„Преподобна“ е името, с което хората я помнят. То не означава официална канонизация. Познатият ѝ образ е рисуван портрет; фотография приживе не е потвърдена в прегледаните източници.

В разказите за Дядо Влайчо има предсказания за войни, политически събития и съдбите на посетителите му. Особено известна е историята, че предрекъл смъртта на Георги Димитров. Общинското представяне свързва това предсказание с изпращането му в лагер.

В очерк на „Софийски вестник“ Бона е родена в Новоселци, днешния Елин Пелин. След сватбата си през 1903 г. се мести в Григорево. Съпругът ѝ загива през Балканската война и тя остава с четири деца, след като две вече е загубила.

В справочниците ще я срещнеш като Кортеза Стефанова или Константина Стефанова. За годината на раждане и за семейния ѝ живот сведенията са оскъдни. Сливен е градът, който последователно присъства в разказите за нея.

Как един военен се превръща в събеседник на царя? Христо Нанев проследява тази история в „Пророкът на короната“. Другият радиозапис е за романа „Нови хора“ и спомените на семейството. Разказите за негови предсказания идват от биографи и свидетели; конкретните думи трябва да се търсят в самите записи.

Галина Гончарова изследва как Кръстников изгражда образа си на ясновидец в обществения живот между войните. Проучването на Жоржета Назърска проследява самото дружество. Тези изследвания помагат да се отделят неговите възгледи от по-късните легенди.

В разговор с Радио Видин през 2020 г. тя тълкува глаголическите букви като последователни столетия от българската история. Това е неин прочит на азбуката. Радиозаписът позволява да се чуе обяснението ѝ, вместо да се разчита на откъснати цитати.

На 17 март 2021 г. Караджов и Рени Анастасова спорят за края на пандемията и за това дали човек може да се подготви за бъдещето. Разговорът е в рубриката „Да си дойдем на думата“. Страницата на bTV предлага видеото и кратко описание на темата.

Голяма част от телевизионната ѝ работа е свързана с хората, които се обаждат в ефир. Записът от bTV показва друг формат: общ разговор с Божидар Караджов през март 2021 г. През април 2026 г. Tribune.bg съобщава за смъртта ѝ, като се позовава на Евроком.

На 20 август 2022 г. в NOVA прогнозира шест партии в следващото Народно събрание и възможно влизане на ИТН. Резултатите на ЦИК показват седем формации с мандати, а ИТН остава с 3,83%. Този конкретен пример има и изказване преди събитието, и резултат, с който да го сравним.

Преди телевизионната известност идват глината и работата с ръце. Николета учи в училището по каменоделство в Кунино и се занимава с грънчарство. През 2008 г. стига до финала на „Ясновидци“, а през 2013 г. влиза в съвсем различно изпитание: „Африка: звездите сигурно са полудели“.

Първият сезон се излъчва през пролетта на 2008 г. В него участват десет души. До финала с Христова достигат Вера Стоименова и Николета Йорданова. Историята на формата е публикувана от самата телевизия.

Позната е на зрителите от пролетта на 2008 г. Портретът тук е от представянето на участниците, а историята на bTV разказва за сезона и финала. Вера Стоименова и Вера Кочовска са две различни жени.

Николаева разказва за работата си в пощата в собствената си биография. Във втория сезон на предаването участват осем души. В записа от 15 юни 2009 г. можеш да я видиш в студиото след победата. Телевизионният резултат се отнася до задачите в конкретния сезон.

Регионалният исторически музей в София представя произхода и делото му. Предаването на БНТ разглежда и следите, които оставя във Варна. Книгите му могат да се четат като част от историята на народното лечителство; тук не се извеждат лечебни схеми от тях.

Иван Раев живее от 1876 до 1938 г. Работата му с беладона при паркинсонизъм е тема от историята на медицината. Изложбата проследява този епизод чрез музейни материали. Растението е отровно, затова не публикуваме домашни рецепти за употребата му.

Изложбата „Духовното наследство на Учителя“ в Националната библиотека показва документи от периода след завръщането му от Америка и преди установяването му в София. Радиоенциклопедията на БНР продължава историята с разпространението на учението извън България и общността на Михаил Иванов във Франция.

Филмът включва кадри, заснети между 1994 и 2022 г. Интервюто с режисьора разказва как е подбран материалът. Отделното предаване „Премълчаната история“ представя личността и книгите на Толев чрез разговор с хора от неговия кръг.

Ако познаваш Дънов, историята на Иванов продължава разказа отвъд България. БНР проследява как учението достига до други страни и как се оформя френската общност. Името Омраам се среща върху книгите и записите му; рожденото му име е Михаил Иванов.

Разказите за чудеса са част от църковното житие. За него са важни също пътят на мощите и мястото на манастира в българската история. Средновековните изображения са икони и стенописи; фотографии приживе не съществуват.

Житието проследява живота на Параскева от Епиват и почитта към нея. Чудесата и виденията се четат в контекста на православното предание. Образите ѝ са иконографски.

Житието свързва Димитрий със село Басарбово и скалистия бряг на Русенски Лом. Разказите за откриването и пренасянето на мощите му обясняват защо името му се почита от двете страни на Дунав.

Канонизацията му през 2016 г. е засвидетелствана в официално патриаршеско и синодално послание. Той е свързан с България чрез живота и служението си, без това да променя руския му произход.

Житието му е включено в раздела „Български светии“ на Патриаршията. Манастирът „Св. Йоаким Осоговски“ се намира в днешна Северна Македония. Той е място, където паметта за отшелника се пази чрез богослужението и почитта на поклонниците.

Според житието Гавриил построява църква на св. архангел Михаил и събира монашеско братство, след което се оттегля в уединение. Основаният от него манастир по-късно получава името му и става книжовно средище. Намира се в днешна Северна Македония.